Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2006 01:37 - Времето
Автор: guerra Категория: Други   
Прочетен: 1701 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Няколко клиширани фрази непрекъснато гъделичкат съзнанието ми. И аз ги използвам, разбира се! "Има време", "не му е дошло времето","минутка", "момент" . Предполагам, защото ми трябваха цели 9 години да осъзная, че не съм на 18 завинаги. И защото все още мъничко ме е яд, че не успях да се набушувам, 1 година не ми беше достатъчна. След това вече бях на 19, а после на 20, спорен е въпросът, дали съм си доизживявала осемнадесетата годишнина доскоро или съм се веселила по малко за всеки от лазарниците...
 Постоянно ми се случва да  отлагам по нещо, с цел да спечеля неумолимия часовник на своя страна, поне за малко. За да имам шанс да залъжа не кого да е, а самата себе си, че време има. 
Спя бързо - навивам си будилника няколко пъти, сякаш 5 или 10 минути ще ми бъдат достатъчни да се надигна от леглото свежа като репичка. И да се зарадвам на новия ден / нищо, че понякога за мен той започва след като слънцето е преполовило пътя си към залеза, това е от работния и всички останали графици/. Когато ми се спи, не се замислям, че след въпросните 5 минути, аз ще съм със също толкова по-далеч от любимите ми 18 и ще ми останат пак толкова по-малко за да направя по-ползотворен престоя си на тази земя / друга тема е, дали ме вълнува какво ще се случи с мен след края на въпросното пребиваване, не съм готова да я засегна точно сега, както вече писах, времето ми е оскъдно /.
 А време няма, не аз разполагам с него, то разполага с мен. Чувствам се като капка от потока секунди, които непрекъснато ми убягват. Не съм в състояние да организирам времето си - как да обуздаеш нещо, което не притежаваш?. Това е надпревара, в която за да участваш, трябва да са налице две условия - да си жив и да си заслепен от оптимизъм. В крайна сметка, ако се спреш да поемеш дъх на някоя от обиколките, може да успееш да се замислиш, че всъщност само догонваш. Не можеш да изпревариш времето. Можеш само да си въобразиш и успешно да заблудиш група хора, че си успял да го сториш. Дори, при наличие на достатъчно ентусиазъм, може лицето ти да настигне гърба. И това става толкова бързо и за толкова кратко, че не ти идва наум да се ритнеш отзад. Но само толкова. Назад не се връща нищо, нищо не се повтаря,  колкото и силно да бягаш, в най - добрия случай, ще успееш да избягаш от себе си. В определени ситуации и от това може да се извлече някаква полза. Временна.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jokera - Напротив
12.09.2006 14:00
точно от себе си не можеш да избягаш. Просто времето е много лично за теб. Малкото човече до теб живее в друго времево пространство. Мама и такто в съвсем друго, а за баба и дядо да не говорим.
Няма как да избягаш нито да се настигнеш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: guerra
Категория: Други
Прочетен: 53340
Постинги: 7
Коментари: 66
Гласове: 38
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031