Отдавна се канех да довърша размислите си относно Бог, неговото съществуване и значение, но не знаех,  откъде да започна. И сега не зная, но ще тръгна от краката към главата, все ще стигна донякъде. 
Не искам да оспорвам вярата на някого, нито да доказвам липсата или наличието на такава в мен. 
Аз вярвам, в много неща. Вярвам, че ако много искам нещо, ще направя всичко, което е по силите ми, за да го постигна. Не винаги вярвам, че ще успея, но съм убедена, че си заслужава поне да опитам. 
Вярвам, че има много добро наоколо, срещам го в очите на хората, в думите, в действията им. 
Вярвам също, че има и много омраза, злоба и завист, защото съм ги изпитала на гърба си. 
Вярвам, че има живот,  който сам по себе си, независимо от всичко, което се случва, е прекрасен. 
Вярвам, че има смърт, защото съм се срещала с нея . 
Вярвам в това, защото съм жива, защото част от мен не е, което ме кара от друга страна да вярвам, че имам душа, че не съм само плетеница от Х и У хромозоми, подредени в спретната обвивка. 
Вярвам, че има вчера, защото оттам  идвам. Независимо от това, че ми се иска или да забравя, или да не осъзная част от събитията от изминалото време. Има и такива, които държа да запазя възможно най - дълго в съзнанието си, макар и като спомен за нещо отминало.
Вярвам, че има днес, защото е тук и сега. 
Вярвам, че има утре, защото, дори да няма за мен, ще има за моето малко човече, за тези, които са около мен, познати или не.
Вярвам в красотата. И в това, че грозното ни изглежда такова, защото нямаме очи, които да оценяват различното.
Вярвам в мечтите, идеите, здравия и не съвсем разум, защото имам такива. 
Вярвам в природата. В слънцето, небето - едни от любимите ми.
Това, в което не вярвам обаче, е че Бог е причината за всичко. И че поглажда замислено брада от някой облак, за да изпрати този или онзи грешник към Рая или Ада. Моят рай е тук, той е част от мен. И аз съм част от рая, от нечий рай, вярвам в това. Едва ли мога да се стресна, че ако не живея според нечии канони, след всичко, на което съм била свидетел и пряк участник, ще бъда заточена завинаги в някакъв си ад. По - страшен от този на земята?!  
Някой, /благодаря за което,/ много правилно посочи, че ако Бог ни е създал по свой образ и подобие, то всеки един от нас е Бог. Той не е институция. Не е църква, такава беше първоначалната идея, която исках да опиша, разкрия и обясня, но преди време не успях. Не са необходими средства, за да повярва човек в себе си. Едва ли има по-силна религия от тази.

... Бог. Или Бог е в сърцето на всеки ... нещо такова трябва да е :)))

защо си спряла да постваш толкова дълго време?

nezavisimo dali vqrvame ili ne Bog sa6testvuva, rai i ad sa6to ima. Vaprosa e ne dali gi ima, a nie kade 6te otidem i 6te badem ne samo za 70, 80 ili 100 godini, a za vavbezkraq na vechnosta

той Бог вече говори чрез теб. Това е То. Ние всички носим искрици от него. От доброто и лошото. Нали знаеш, че и ангелите на мрака са деца Негови. Няма бели бради. А за църквата там нещата са мнооого голям постинг. :)))))) Желая ти успех!