зачетох се в една книга. трудно ми е да я прочета наведнъж, а не мога да не я изям с кориците, буквално. тук нали не се цитира. обаче се перифразира. става дума за любовта. която, не съм сигурна, че някога съм била в състояние да дефинирам. и не съм изобщо убедена, дали съм наясно какво точно представлява. не е само определение, това категорично. и за всеки е различна. 
страшен е този Коелю, дори се чудя как чак сега го откривам. 
всъщност, какво има да се чудя. аз сега се преоткривам. и в неговите творби също намирам малко от себе си. всеки би могъл да го направи.

Захир е много хубава книга, аз останах очарован. Не защото ми каза някакви мъдрости, или защото имаше кой знае колко интересен сюжет. Тази книга докосна сърцето ми, накара ме да се опозная малко по-добре. А това мисля е едно добро постижение за една книга :-)

лично според мен.
хареса ми различната идеята за любовта и човешките отношения, представена в книгата. Но на моменти беше определено скучна. А с неговите книги не ми е било скучно досега...
иначе имам любим цитат от книгата: / в свободен стил/
приятелите са тези, с които споделяш хубавите мигове в живота си, когато ти се случва нещо лошо или си тъжен..., винаги се намира една камара лицемери, които да те съжаляват и да ти съчувстват.