напоследък много се замислям. не задължително да имам тема, повод, каквото и да е. седя си и си блуждая. приятно, разпускаш и освобождаваш въображението. след това проследяваш накъде е поело - назад, напред, най-често встрани. търсиш си паралелна действителност. понякога усещаш, че си се размечтал. и ти се иска да пренесеш и тялото там, където мисълта вече е била.
не се получава, но си струва да се опита. сякаш.

Ами това, дето го описваш си е чистои просто най-достъпното доволствие на модерния човек: за да му се отдадеш е необходимо единствено да имаш достатъчнодосадно ежедневие, за да има съзнанието ти стимул да търси други, по-интересни места..А тъпите часове на деня са доста...

Една патка мислила, мислила, и накрая умряла...

сетих се нещо по повод коментар на първия ми опит да постна и аз някоя умна мисъл тук . е, не само патките умират. птичият грип ни е изял пилешките мозъци и то много отдавна, преди да започнат да спрягат новината в медийното пространство. така че, приятелю, прав си, че патките умират като мислят. но и да не мислят, няма гаранция, че ще живеят вечно. благодаря, че си изказал мнение, все пак.